Джош Хамър: САЩ трябва веднага да сменят курса си спрямо Украйна
Следвайте " Гласове " в
Автор: Джош Хамър,
Днес сме отдалечени на повече от седем месеца от позорното навлизане на Владимир Путин в Източна Украйна и Крим. Но макар изтеклото време и всички разнообразни развития от този момент, формалната позиция на Съединените щати за този спор не се е трансформирала видимо. Тази прекомерно опростена и манихейска позиция, казано в резюме, е позицията на украинския абсолютизъм: Путин е злобен, Володимир Зеленски е доблестен и тук е огромната логическа бездна, поради която САЩ ще поддържат украинските старания да си върнат всеки квадратен сантиметър от териториите в Донбас и Крим, превзет от техния нуклеарно въоръжен съперник, а цената, която ще заплати американският поданик наподобява няма значение.
Официалният „ доклад “ на президента Джо Байдън за диалога му със Зеленски във вторник простичко обобщава позицията на Съединените щати: „ Президентът Джоузеф Р. Байдън, дружно с вицепрезидентът Камала Харис разговаряха през днешния ден с президента на Украйна Володимир Зеленски, с цел да подчертаят, че Съединените щати в никакъв случай няма да признаят оповестените за анексирани от Русия украински територии. Президентът Байдън се ангажира да продължи да поддържа Украйна в отбраната й против съветската експанзия толкоз дълго, колкото е належащо... “ (Курсивът е прибавен – б.а.) Превод: Ние ще продължим да оправдаваме вашата война за всеки квадратен сантиметър от исторически оспорваните и етнически смесени територии, без значение от това, което живеещите там хора споделят, че желаят, без значение от цената, и макар обстоятелството, че режимът на Зеленски в Киев е в сигурност.
На този стадий от войната целият този брътвеж е неправилен и непроизводителен за същинския народен интерес на Съединените щати в тези оспорвани региони. Нашият народен интерес на украинската сцена не съответствува с абсолютистката позиция на Зеленски. Нашият интерес е за деескалация, прекратяване на военните деяние и мир. Но в случай че желаеме да реализираме този край – изключително при опасността от нуклеарна война, която е обсъждана намерено, като мнозина на Запад неразумно удвояват поканите за присъединение на Украйна към НАТО и самичък гладният за война Зеленски приканва за воден от НАТО „ предпазен удар “ против Русия – Байдън би трябвало да признае действителността и да промени стратегическия курс неотложно.
От ден първи на съветското настъпление, тази колонка твърди, че 1) Украйна, също като Русия, е надълбоко корумпирана и олигархична страна и Зеленски е мощно фалшив лидер; само че 2) макар тези милиарди недостатъци и статусът му на пионка на глобалистката класа на Давос/НПО, оставането на Зеленски на власт в Киев е за предпочитане пред очевидната опция на беларуския московски мъпет Александър Лукашенко. Но Русия, като се изключи няколко близки експлоадирания тук и там, се отдръпна от Киев и покрайнините му напълно през май. Иначе казано, ясно е, оттатък всяко основателно подозрение, че на този стадий Зеленски не отива на никое място. Той и държавното управление остават тук. Съдбата на Киев е в сигурност.
В тази пресечна точка борбата – и в тази ситуация на Русия, скорошните (вероятно фалшиви) анексирания – се развива в четири района, намиращи се надалеч на изток от Киев и в по-малка степен от Крим. Това са оспорваните земи, които администрацията на Байдън и „ демократичната западна народна власт “ в по-широкия смисъл, са решили, че са толкоз екзистенциално значими за Украйна и интегритета на „ Запада “, че възвръщането им си коства съвсем всякаква военна, икономическа и филантропична цена – чак до, и в огромна степен включваща, ужасяващия фантом на открита нуклеарна война сред НАТО и Русия.
Още по-лошо, когато става дума за самите оспорвани територии, надеждното изследване на Галъп от 2014 година – годината, в която Путин за първи път влезе в Крим – сподели, че 73,9% от жителите на Крим считат, че присъединението към Русия ще усъвършенства живота им и този на фамилиите им (само 5,5% не бяха съгласни). Колкото до другите анклави в Донбас, като Луганск и Донецк, те са доста мощно разграничени сред етническите украинци и етническите руснаци. Луганск да вземем за пример, има съвсем равно, 50-50 демографско разделяне.
Нека бъдем колкото е допустимо по-ясни: междинният американски жител не може и не би трябвало да се интересува дали един етнически разграничен, стратегически неважен, исторически оспорван славянски район, или два, в Източна Украйна, в последна сметка получава заповеди от Киев или от Москва. Илън Мъск, в доста подложен на критика туит по-рано тази седмица, имаше вярната концепция: той твърдеше, че „ мирът сред Украйна и Русия може да бъде реализиран най-добре с нови избори в анексираните райони [като Донецк и Луганск] под наблюдението на Организация на обединените нации. “ И „ Русия напуща, в случай че това е волята на хората “. „ Крим остава част от Русия, както е бил до 1783 година (преди грешката на Хрушчов) “. „ Снабдяването с вода на Крим би трябвало да бъде подсигурено “. И „ Украйна остава неутрална [между Русия и НАТО]. “
Някой може сигурно да поспори върху детайлите на Мъск – Обединените народи да вземем за пример, не могат да бъдат приближен, безпристрастен съдия или надзирател на нищо. Но това сигурно е вярната концепция за това, което Съединените щати, и в допълнение Западът, би трябвало да вършат и би трябвало да целят. Администрацията на Байдън, в случай че има някакъв здрав разсъдък, би трябвало да употребява всевъзможни вероятни лостове, с цел да постави Зеленски и Путин на масата за договаряния, колкото е допустимо по-скоро, като по този метод изрично изключи опасността от нуклеарна злополука от вероятните сюжети и избави Съединените щати и НАТО от ужасяващата вероятност за нещо, което никой президент от епохата на Студената война не би позволил: открита и директна военна борба с най-големия нуклеарен боеприпас в света. Това сигурно включва отвод от опцията за участие на Украйна в НАТО.
Това, че нашата ръководеща класа показва липса на интерес от рационална деескалация, а вместо това показва очевидно нескончаем интерес от ескалация и украински териториален абсолютизъм, приказва с томове слова за една ръководеща класа без връзка с действителността. Дано най-малко американският народ проговори и стартираме да ограничаваме нашата мръсна, войнолюбива ръководеща класа при урните идващия месец.
Мнението, изразено в тази публикация, е лично мнение на създателя.
Джош Хамър е редактор в раздел Мнения на Newsweek, водещ на предаването Josh Hammer Show, самостоятелен колумнист и откривател въс Фондация Едмънд Бърк.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Автор: Джош Хамър,
Днес сме отдалечени на повече от седем месеца от позорното навлизане на Владимир Путин в Източна Украйна и Крим. Но макар изтеклото време и всички разнообразни развития от този момент, формалната позиция на Съединените щати за този спор не се е трансформирала видимо. Тази прекомерно опростена и манихейска позиция, казано в резюме, е позицията на украинския абсолютизъм: Путин е злобен, Володимир Зеленски е доблестен и тук е огромната логическа бездна, поради която САЩ ще поддържат украинските старания да си върнат всеки квадратен сантиметър от териториите в Донбас и Крим, превзет от техния нуклеарно въоръжен съперник, а цената, която ще заплати американският поданик наподобява няма значение.
Официалният „ доклад “ на президента Джо Байдън за диалога му със Зеленски във вторник простичко обобщава позицията на Съединените щати: „ Президентът Джоузеф Р. Байдън, дружно с вицепрезидентът Камала Харис разговаряха през днешния ден с президента на Украйна Володимир Зеленски, с цел да подчертаят, че Съединените щати в никакъв случай няма да признаят оповестените за анексирани от Русия украински територии. Президентът Байдън се ангажира да продължи да поддържа Украйна в отбраната й против съветската експанзия толкоз дълго, колкото е належащо... “ (Курсивът е прибавен – б.а.) Превод: Ние ще продължим да оправдаваме вашата война за всеки квадратен сантиметър от исторически оспорваните и етнически смесени територии, без значение от това, което живеещите там хора споделят, че желаят, без значение от цената, и макар обстоятелството, че режимът на Зеленски в Киев е в сигурност.
На този стадий от войната целият този брътвеж е неправилен и непроизводителен за същинския народен интерес на Съединените щати в тези оспорвани региони. Нашият народен интерес на украинската сцена не съответствува с абсолютистката позиция на Зеленски. Нашият интерес е за деескалация, прекратяване на военните деяние и мир. Но в случай че желаеме да реализираме този край – изключително при опасността от нуклеарна война, която е обсъждана намерено, като мнозина на Запад неразумно удвояват поканите за присъединение на Украйна към НАТО и самичък гладният за война Зеленски приканва за воден от НАТО „ предпазен удар “ против Русия – Байдън би трябвало да признае действителността и да промени стратегическия курс неотложно.
От ден първи на съветското настъпление, тази колонка твърди, че 1) Украйна, също като Русия, е надълбоко корумпирана и олигархична страна и Зеленски е мощно фалшив лидер; само че 2) макар тези милиарди недостатъци и статусът му на пионка на глобалистката класа на Давос/НПО, оставането на Зеленски на власт в Киев е за предпочитане пред очевидната опция на беларуския московски мъпет Александър Лукашенко. Но Русия, като се изключи няколко близки експлоадирания тук и там, се отдръпна от Киев и покрайнините му напълно през май. Иначе казано, ясно е, оттатък всяко основателно подозрение, че на този стадий Зеленски не отива на никое място. Той и държавното управление остават тук. Съдбата на Киев е в сигурност.
В тази пресечна точка борбата – и в тази ситуация на Русия, скорошните (вероятно фалшиви) анексирания – се развива в четири района, намиращи се надалеч на изток от Киев и в по-малка степен от Крим. Това са оспорваните земи, които администрацията на Байдън и „ демократичната западна народна власт “ в по-широкия смисъл, са решили, че са толкоз екзистенциално значими за Украйна и интегритета на „ Запада “, че възвръщането им си коства съвсем всякаква военна, икономическа и филантропична цена – чак до, и в огромна степен включваща, ужасяващия фантом на открита нуклеарна война сред НАТО и Русия.
Още по-лошо, когато става дума за самите оспорвани територии, надеждното изследване на Галъп от 2014 година – годината, в която Путин за първи път влезе в Крим – сподели, че 73,9% от жителите на Крим считат, че присъединението към Русия ще усъвършенства живота им и този на фамилиите им (само 5,5% не бяха съгласни). Колкото до другите анклави в Донбас, като Луганск и Донецк, те са доста мощно разграничени сред етническите украинци и етническите руснаци. Луганск да вземем за пример, има съвсем равно, 50-50 демографско разделяне.
Нека бъдем колкото е допустимо по-ясни: междинният американски жител не може и не би трябвало да се интересува дали един етнически разграничен, стратегически неважен, исторически оспорван славянски район, или два, в Източна Украйна, в последна сметка получава заповеди от Киев или от Москва. Илън Мъск, в доста подложен на критика туит по-рано тази седмица, имаше вярната концепция: той твърдеше, че „ мирът сред Украйна и Русия може да бъде реализиран най-добре с нови избори в анексираните райони [като Донецк и Луганск] под наблюдението на Организация на обединените нации. “ И „ Русия напуща, в случай че това е волята на хората “. „ Крим остава част от Русия, както е бил до 1783 година (преди грешката на Хрушчов) “. „ Снабдяването с вода на Крим би трябвало да бъде подсигурено “. И „ Украйна остава неутрална [между Русия и НАТО]. “
Някой може сигурно да поспори върху детайлите на Мъск – Обединените народи да вземем за пример, не могат да бъдат приближен, безпристрастен съдия или надзирател на нищо. Но това сигурно е вярната концепция за това, което Съединените щати, и в допълнение Западът, би трябвало да вършат и би трябвало да целят. Администрацията на Байдън, в случай че има някакъв здрав разсъдък, би трябвало да употребява всевъзможни вероятни лостове, с цел да постави Зеленски и Путин на масата за договаряния, колкото е допустимо по-скоро, като по този метод изрично изключи опасността от нуклеарна злополука от вероятните сюжети и избави Съединените щати и НАТО от ужасяващата вероятност за нещо, което никой президент от епохата на Студената война не би позволил: открита и директна военна борба с най-големия нуклеарен боеприпас в света. Това сигурно включва отвод от опцията за участие на Украйна в НАТО.
Това, че нашата ръководеща класа показва липса на интерес от рационална деескалация, а вместо това показва очевидно нескончаем интерес от ескалация и украински териториален абсолютизъм, приказва с томове слова за една ръководеща класа без връзка с действителността. Дано най-малко американският народ проговори и стартираме да ограничаваме нашата мръсна, войнолюбива ръководеща класа при урните идващия месец.
Мнението, изразено в тази публикация, е лично мнение на създателя.
Джош Хамър е редактор в раздел Мнения на Newsweek, водещ на предаването Josh Hammer Show, самостоятелен колумнист и откривател въс Фондация Едмънд Бърк.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ